Какво е DeFi

Традиционните финанси работят през посредници - банки, борси, брокери. Те пазят парите ти, одобряват транзакциите ти и могат да ти откажат достъп. DeFi сменя посредника с код: смарт контракт, който изпълнява правилата си автоматично и еднакво за всички.

Звучи като идеология, но за мен разликата е преди всичко практическа. Като разбереш, че от другата страна няма човек, а само код, започваш да мислиш за риска по друг начин - никой няма да те спаси, ако сгрешиш, но и никой няма да ти замрази сметката, понеже „транзакцията изглежда подозрителна“.

Какво значи „без посредник“ на практика

• Никой не ти пази парите. Активите стоят в твоя wallet или в контракт, който сам си избрал. Няма „депозит в платформата“, както си свикнал от банката.
• Никой не одобрява нищо. Контрактът не пита кой си - ако пратиш валидна транзакция, тя се изпълнява.
• Никой не може да ти върне грешката. Ако пратиш на грешен адрес или подпишеш зловреден контракт, няма връщане.
• Всичко е публично. Всеки депозит, заем и ликвидация се виждат on-chain, включително твоите. Как се четат тези данни, има в урока за explorers.

Сайтът не е протоколът

Протокол в DeFi е група смарт контракти, качени в блокчейна, плюс уебсайт (front-end), през който ги ползваш. Разликата между двете е по-важна, отколкото изглежда - сайтът е само интерфейс, а парите и правилата са в контракта.

Когато натиснеш „Swap“ или „Deposit“, сайтът сглобява транзакция, wallet-ът ти я показва, ти я подписваш и мрежата я изпълнява. Контрактът проверява дали правилата му са спазени (достатъчно баланс, достатъчно колатерал, приемлива цена) и изпълнява или всичко, или нищо.

Ако сайтът падне, контрактът продължава да си работи. Но ако някой подмени сайта, може да подпишеш нещо съвсем различно от това, което мислиш, и да те дрейнат. Затова последната ти проверка винаги е wallet-ът, а не сайтът (правилата за безопасност).

Лего блоковете на DeFi

Почти всичко в DeFi е комбинация от няколко основни парчета:

• Децентрализирани борси - суапваш токени директно от wallet-а (как работят DEX-овете).
• Ликвидни пулове - резерви от активи, които хората депозират срещу дял от таксите.
• Lending пазари - депозираш срещу лихва или взимаш заем срещу колатерал (lending и borrowing).
• Стейбълкойни - в тях се мери и смята почти всичко on-chain (видовете и рисковете им).
• Деривати - perps, опции и структурирани продукти, изградени върху горните.

Тези парчета се сглобяват едно върху друго. Токенът-разписка, който получаваш от един протокол, става колатерал в друг, който пък е вграден в трети. Това се нарича композируемост или „пари като Lego“.

Хубавото е, че всеки може да строи върху чуждото, без да иска разрешение. Лошото е, че рисковете също се трупат един върху друг - ако се счупи едно ниво, всичко над него пада заедно с него.

Колко „децентрализирано“ е всъщност

Децентрализацията не е просто „да“ или „не“, има степени. Много протоколи имат екип с админ ключове, който може да обновява контрактите, да спира функции или да сменя параметри. Най-ползваните стейбълкойни се издават от компании, които могат да замразяват адреси, а сайтовете се хостват като всеки друг сайт.

Това не е непременно лошо - понякога точно възможността някой да се намеси спешно спасява парите при хак. Но винаги питай: кой може да промени правилата и колко бързо? Голяма част от урока за рисковете е точно за това.

В кои мрежи има DeFi

Всяка голяма мрежа има своя DeFi екосистема:

• Ethereum и неговите L2 мрежи - най-старата и най-голямата (Uniswap, Aave).
• Solana - много активна за ежедневен трейдинг (Jupiter, Raydium, Kamino).
• Други мрежи - Sui, Cardano, Tron, Tezos, Cosmos, MultiversX и още много имат свои DEX-ове. Принципът е същият, но всичко е по-трудно: бриджването често минава през съмнителни линкове, платформата за суапване е непозната, а ликвидността е ниска. Точно затова понякога има шанс за този, който влезе рано, стига да учи бързо, да проверява всичко и да спазва правилата си, примерно да си прибере капитала на 2x.
• Bitcoin - самата мрежа е много ограничена за DeFi и повечето „Bitcoin DeFi“ минава през други слоеве и обвити версии на BTC.

Разликите между мрежите са в обзора на блокчейните.

Големият бум дойде през DeFi лятото на 2020 г., когато протоколите започнаха да раздават собствените си токени на потребителите. Оттогава механиките се подобриха, но едно нещо си остана същото: високият yield в началото почти винаги идва от раздаване на токени, а не от реален бизнес (откъде идва доходността).

Защо изобщо съществува

Освен идеологията („парите ти са си твои“) има и чисто практична страна: DeFi работи 24/7, от всяка точка на света, без минимални суми и без чакане. Затова там се появяват възможности, каквито в традиционните финанси няма, но по същата причина има и рискове, каквито другаде няма.

Как започвам с нов протокол

1. Една мрежа, на която вече имаш wallet и малко пари. Не скачай по пет чейна наведнъж.
2. В началото само утвърдени протоколи с дълга история и много потребители. В DeFiLlama примерно виждаш колко пари има в протокола (TVL) и каква му е историята.
3. Влизай в сайта от запазена отметка, никога от реклама в търсачката или от линк в лично съобщение (как работят измамите).
4. Първата транзакция е с минимална сума и преди да подпишеш, четеш какво ти показва wallet-ът.
5. След това проверяваш транзакцията в explorer и одобрението, което си дал (примерно в Revoke.cash).
6. Записваш си позицията: къде е, какво е и как излизаш от нея.

Грешките, които виждам най-често

Хората гледат на DeFi като на банков депозит, гонят най-високия APY, без да знаят откъде идва, и свързват основния си wallet с всеки нов сайт. Друга класика е да влезеш лесно и после да разбереш, че излизането отнема дни или че пулът е твърде малък, за да продадеш. И аз съм правил част от тези грешки, затова ги изреждам.

Прочети рисковете, преди да вложиш каквото и да е. Механиката я научаваш за една вечер, но да свикнеш да проверяваш всичко отнема месеци.