Staking и yield

„Пасивна доходност“ е най-шилваната фраза в DeFi и точно тук най-много хора ape-ват, без да разберат откъде идват парите. Правилото ми е просто:

Ако не знаеш откъде идва доходността, доходността си ти.

Всичко по-долу е, за да можеш да си отговориш на един въпрос: кой ми плаща и защо?

Откъде реално идва yield

Истинските източници на yield са малко и всичко, което виждаш на екрана, е някаква комбинация от тях.

• Такси от търговия. Депозираш два актива в ликвиден пул (как работят пуловете), трейдърите плащат такса на пула и ти взимаш дял. Звучи страхотно, докато не разбереш какво е impermanent loss, а то е обяснено с числа в урока за рисковете.
• Търсене на заеми. Даваш активи назаем през lending протокол, а лихвата ти я плащат тези, които теглят заеми (как работи lending). Ако търсенето на заеми падне, пада и лихвата.
• Стейкинг награди. Мрежата плаща на валидаторите (и на тези, които са делегирали към тях) от емисия на нови койни и от таксите в мрежата.
• Токен емисии. Протоколът ти плаща в собствения си токен, за да привлече капитал. Това е най-несигурният източник - щом емисиите спрат или токенът дъмпне, „доходността“ изчезва.
• Пазарни стратегии. Примерно държиш актив и в същото време имаш шорт perp позиция срещу него, за да събираш фъндинг. Така работят част от „доходоносните“ стейбълкойни. Тук доходността зависи от пазара и може да стане отрицателна (как работи фъндингът).

Стейкинг на мрежово ниво

При стейкинг на мрежово ниво (ETH, SOL, ATOM, EGLD и др.) заключваш или делегираш токени към валидатор, който подсигурява мрежата. Това е най-лесният за разбиране и обикновено най-стабилният източник, но и той има рискове:

• Заключване. Изтеглянето отнема време - в Cosmos Hub примерно unbonding периодът е 21 дни. Ако пазарът се срине междувременно, можеш само да гледаш.
• Слашинг. Ако валидаторът сгреши или наруши правилата, мрежата може да отреже част от заложеното. В някои мрежи, като Cosmos, това удря и тези, които са делегирали към него. Затова избирай валидатори с история, а не просто този с най-ниската комисионна.
• Наградата е в същия токен. 10% годишно в токен, който е паднал с 30%, пак е загуба в долари: 100 токена по 10$ = 1 000$, а след година имаш 110 токена по 7$ = 770$.

И още нещо - ако мрежата увеличава предлагането си с някакъв процент годишно, а ти получаваш долу-горе толкова, реално само пазиш дела си в мрежата, а не печелиш. Част от стейкинг наградата просто те пази от разводняване.

Liquid staking и restaking

При liquid staking (Lido, Jito и др.) получаваш токен-разписка (stETH, JitoSOL), която можеш да ползваш другаде, докато заложените токени продължават да носят награди. Удобно е, но добавяш риск от смарт контракта и риск разписката да се търгува под стойността на оригинала, когато много хора искат да излязат наведнъж. Така стана със stETH през лятото на 2022 г. - търгуваше се с отстъпка спрямо ETH точно когато хората имаха най-голяма нужда от ликвидност.

Рестейкингът отива още една крачка напред - вече заложените пари се ползват, за да подсигуряват и други услуги срещу още награди (най-известният пример е EigenLayer). Всяко ново ниво добавя нови условия за слашинг, нов код и нови неща, от които зависиш.

Често „доходността“ там е в точки с обещание за бъдещ еърдроп. Не казвам никога да не го правиш, просто си брой нивата - пет протокола един върху друг са пет места, където нещо може да се счупи.

APR срещу APY

APR е простата годишна доходност, а APY е със сложна лихва, тоест смята, че реинвестираш наградите. 10% APR при ежедневно реинвестиране е около 10,5% APY, но 100% APR при ежедневно реинвестиране е около 171% APY - затова агресивните протоколи обичат да показват APY.

Има две уловки:

1. APY смята, че лихвата остава същата цяла година, а в DeFi почти никога не е така. Днешните 80% може да са 8% след месец.
2. Реинвестирането струва такси и време.

Гледай APR-а и се питай колко дълго ще се задържи.

Реален срещу инфлационен yield

Реалният yield се плаща от истински приходи (такси, лихви) в активи, които хората искат да държат, като ETH, SOL, USDC. Инфлационният се плаща, като протоколът печата нови токени. Първият може да е скромен, но е истински, а вторият изглежда огромен, но често просто прехвърля пари от тези, които са влезли по-късно, към тези, които са влезли по-рано - късните стават exit ликвидността на ранните.

Има лесен тест - какво става, ако утре спрат новите депозити? Ако доходността пада, но остава, значи зад нея има бизнес. Ако всичко спира, това е пирамида с екстра стъпки.

Как разпознаваш неустойчива схема

Трицифрен APY почти винаги значи, че ти плащат в токен, който пада, или че поемаш риск, който не виждаш. Най-известният пример е Terra - протоколът Anchor плащаше около 20% годишно върху UST, а всичко свърши със срив през май 2022 г. (повече в урока за стейбълкойните).

Същото го виждам и извън DeFi - фалшивите „инвестиционни платформи“ с фиксиран дневен процент, които се рекламират с фалшиви видеа на известни личности, работят по абсолютно същия начин. Как изглеждат, има в урока за измамите.

Как подхождам аз

Преди да заключа каквото и да е, си отговарям на шест въпроса:

1. Откъде точно идва доходността?
2. В какъв актив ми плащат и бих ли го холдвал и без наградата?
3. Колко време отнема излизането?
4. Колко протокола стоят между мен и парите ми?
5. Колко губя в най-лошия случай?
6. Каква част от капитала ми е това?

Доходността никога не е безплатна - плащат ти я, защото поемаш някакъв риск: от протокола, от пазара или от ликвидността. Дръж дългосрочните позиции в защитен wallet (hot и cold wallet) и не заключвай пари, които може да ти потрябват, понеже в някои мрежи изтеглянето от стейкинг отнема от няколко дни до седмици.