Lending и borrowing
Даваш и взимаш заеми срещу колатерал - как работи и кога идва ликвидацията.
Думите с точица са обяснени - посочи ги или ги цъкни. Някои ключови думи са и линкове към урока си - можеш да го отвориш директно, ако искаш.
Лендинг пазарите са гръбнакът на DeFi. Едните депозират активи и получават лихва, а другите взимат заем срещу колатерал и плащат тази лихва. Всичко се управлява от смарт контракт, без никой да проверява кредитната ти история и без документи.
Аз взимам заеми рядко и винаги оставям много място до ликвидацията, понеже съм виждал как „безопасен“ заем става на ликвидация за една нощ, когато пазарът реши да дъмпне с 30%.
Двете страни на пазара
Депозантът слага активи в пул и получава лихва. Заемателят тегли от същия пул срещу колатерал и плаща лихва. Лихвата не е фиксирана, а зависи от използваемостта на пула, тоест каква част от депозираното е дадена назаем. Колкото по-голямо е търсенето, толкова по-висока е лихвата и за двете страни.
Тук има риск и за депозанта, за който малко хора се сещат. Ако почти всичко в пула е дадено назаем, може да не успееш да изтеглиш веднага и чакаш някой да върне заем или да дойдат нови депозити. Обикновено лихвата скача точно за да ги привлече, но при паника не можеш да разчиташ на това.
Как работи заемът
Депозираш примерно ETH като колатерал и можеш да изтеглиш стейбълкойни до определен процент от стойността му - това е LTV. Понеже никой не знае кой си, заемът винаги е свръхобезпечен, тоест залагаш повече, отколкото взимаш.
Позицията ти зависи от три числа:
- Максимален LTV - колко можеш да изтеглиш спрямо колатерала.
- Праг на ликвидация - съотношението, при което вече могат да те ликвидират. Винаги е над максималния LTV, за да има някакъв буфер.
- Наказание при ликвидация - отстъпката, с която ликвидаторът взима колатерала ти.
Числата са различни според протокола и актива, затова винаги ги проверявай в интерфейса за колатерала, който ползваш.
Health factor
Повечето протоколи събират целия риск в едно число - health factor:
Health factor = (стойност на колатерала × праг на ликвидация) / дълг
Над 1 позицията е наред, под 1 могат да те ликвидират. Някои протоколи показват същото като „риск“ или като текущ LTV спрямо прага, но логиката е същата.
Пример с числа
Депозираш 10 ETH по 3 000$, тоест колатерал за 30 000$. Да кажем, че прагът на ликвидация за ETH е 80% (числото е условно, само за примера). Ликвидационната цена се смята така: дълг / (брой ETH × праг).
| Заем | LTV | Health factor | Цена на ликвидация | Падане до ликвидация |
|---|---|---|---|---|
| 6 000 USDC | 20% | 4,0 | 750$ | −75% |
| 12 000 USDC | 40% | 2,0 | 1 500$ | −50% |
| 20 000 USDC | 66,7% | 1,2 | 2 500$ | −16,7% |
Да проверим средния ред: 30 000 × 0,8 / 12 000 = 2,0. Ликвидацията идва, когато 10 × цена × 0,8 падне под 12 000, тоест когато ETH падне под 1 500$.
Виж последния ред - 16,7% надолу за ETH не е някаква катастрофа, случвало се е за дни. Позиция, която протоколът ти позволява и която изглежда наред, е на една лоша седмица от ликвидация.
И още нещо - лихвата се трупа върху дълга, така че с времето дългът расте и ликвидационната цена се качва, дори пазарът да стои на едно място.
Как те ликвидират
Ако health factor-ът падне под 1, всеки може да изплати част от дълга ти и да вземе колатерала ти с отстъпка. Става автоматично, без никаква милост, и то точно при резките движения надолу, когато най-малко ти се иска.
Да продължим примера със заема от 12 000 USDC. ETH пада малко под 1 500$ и ликвидатор изплаща 6 000 USDC от дълга ти. При наказание от 5% (пак условно) той взима ETH за 6 300$, около 4,2 ETH. Тези 300$ са директната ти загуба, а на всичкото отгоре си „продал“ ETH на дъното. Според протокола може да ликвидират част от дълга или целия.
Психологията е същата като при ливъридж в трейдинга - виж риск мениджмънт и ливъридж.
За какво реално се ползва
- Ликвидност без продажба - теглиш стейбъли срещу дългосрочна позиция, вместо да я продаваш, но поемаш риска от ликвидация.
- Ливъридж - заемаш, купуваш още, залагаш пак. Така се получават и най-грозните каскади от ликвидации.
- От страната на депозанта - лихва върху активи, които и без това холдваш.
Looping - ливъридж под друго име
Looping-ът е, когато въртиш едно и също няколко пъти - депозираш, взимаш заем, купуваш още от същия актив и депозираш и него. Често се прави с liquid staking токени - заемаш ETH срещу stETH, за да умножиш стейкинг доходността (откъде идва yield).
Рисковете се умножават заедно с доходността:
- Ливъриджът си е истински и ликвидацията е много по-близо, отколкото изглежда.
- Ако лихвата по заема стане по-голяма от доходността, губиш всеки ден.
- „Свързаните“ активи не винаги вървят заедно. Ако stETH депегне и се търгува с отстъпка спрямо ETH, позиция, която изглеждаше безопасна, се доближава до ликвидация.
- За да излезеш, трябва да развиеш всички нива, а това струва такси.
Ако правиш looping, значи търгуваш с ливъридж, така че се отнасяй към него по същия начин.
Правилата, които ще ти спестят болка
- Дръж LTV-то далеч под прага. Резки движения от 20-30% за ден в crypto са нещо нормално, не изключение. Моето правило е health factor около 2 или по-високо за волатилен колатерал.
- Знай си ликвидационната цена и я записвай в плана си.
- Слагай си аларми - в интерфейса на протокола или през портфолио инструменти като DeBank.
- Дръж резерв в стейбълкойни, с който да върнеш част от дълга, ако пазарът тръгне надолу.
- Помни, че лихвата по заема е променлива и при паника на пазара може да скочи в пъти.
- Не взимай заеми срещу малки, неликвидни токени. Там ликвидациите са най-грозни, а цената се манипулира най-лесно.
Рисковете от самите протоколи (експлойти, лоши оракули, боклучав колатерал) са в урока за DeFi рисковете.
Свързани уроци
Без сигнали и без обещания за печалба. Какво никога няма да направя