Какво е NFT

Обикновените крипто токени са взаимозаменяеми - един USDC е точно като всеки друг USDC. При NFT-тата е обратното, те са невзаимозаменяеми. Всяко NFT е уникален запис on-chain със собствен номер и собственик. Ако „on-chain“ още ти звучи мъгляво, мини първо през какво е on-chain.

Повечето хора мислят, че NFT-то е картинка, но не е. Картинката е само най-видимата част и често дори не стои в блокчейна. Като разбереш какво точно купуваш, ще избегнеш половината капани на този пазар.

Какво реално има в блокчейна

Едно NFT всъщност е три неща, записани в смарт контракт:

1. Адрес на контракта - това е „колекцията“. Всички NFT-та от една колекция обикновено са в един и същ контракт.
2. Token ID - номерът на конкретния брой в колекцията (примерно #4217).
3. Собственик - адресът на wallet-а, който го държи в момента.

За всеки token ID контрактът дава линк към метаданните - малък файл с име, описание, атрибути (трейтове) и още един линк, този път към самата картинка, видео или музика.

Адресът на контракта заедно с token ID-то е единственото, което наистина определя едно NFT. Всеки може да копира картинката пиксел по пиксел и да пусне колекция със същото име, но контрактът ще е различен и копието няма нищо общо с оригинала. Затова на маркетплейсите първо проверявам адреса на контракта.

On-chain срещу off-chain метаданни

Това е рискът, който се подценява най-много. Въпросът е прост - къде физически стоят метаданните и самият файл?

• Изцяло on-chain - картинката е записана директно в блокчейна (често като SVG код, а при Bitcoin Ordinals направо в транзакцията). Докато мрежата съществува, съществува и файлът. Това е най-сигурният вариант, но на Ethereum е скъп и затова се среща рядко.
• Децентрализирано съхранение - IPFS или Arweave. При IPFS адресът на файла се изчислява от самото съдържание, така че никой не може тихомълком да подмени картинката. Но някой трябва да продължи да я „държи“ в мрежата (да я pin-ва), иначе може да стане недостъпна. Arweave е направен за постоянно съхранение срещу еднократно плащане.
• Сървър на компанията - линк от типа https://api.project.com/4217. Ако компанията спре да плаща хостинга, NFT-то ти става линк към страница с грешка. А ако реши, може и да ти смени картинката.

Друг въпрос е дали метаданните са заключени (frozen). При много колекции собственикът на контракта може да смени линка към метаданните. Така работи и reveal-ът след минта - всички виждат една и съща картинка, докато екипът не обнови линка. Преди reveal-а това е нормално, но след него всичко зависи от това дали вярваш на екипа.

Проверява се лесно - в детайлите на NFT-то в маркетплейса или в експлоръра (Etherscan, Solscan) виж накъде сочат метаданните: ipfs://, ar:// или обикновен https:// адрес на нечий сървър.

Стандарти по мрежи

• ERC-721 (Ethereum и EVM мрежите) - класическият стандарт, при който всеки token ID е уникален и има един собственик.
• ERC-1155 (EVM) - един контракт може да съдържа много различни токени, всеки в определен брой копия. Ползва се за издания (editions), игрови предмети, билети и тн.
• Solana - NFT-тата се създават по стандартите на Metaplex. Има и компресирани NFT-та (cNFT), чието създаване не струва почти нищо, затова голяма част от спама в Solana wallet-ите е точно от тях.
• Bitcoin Ordinals - съдържанието се „инскрибва“ директно в Bitcoin транзакция и се свързва с конкретен сатоши, така че файлът е изцяло on-chain. Трябва ти wallet, който поддържа Ordinals (примерно Xverse или UniSat). Обикновен Bitcoin wallet може да похарчи сатошите с инскрипцията като обикновени пари (включително за такса), без изобщо да разбереш.

Общ обзор на самите мрежи има в блокчейните и мрежите.

Роялтитата и защо станаха по избор

Роялтитата са процент от всяка препродажба, който отива при създателя. При повечето стандарти обаче контрактът не може сам да наложи плащането - той само „казва“ какъв е процентът и на кой адрес да отиде, а дали ще се плати, решава маркетплейсът.

Когато маркетплейсите започнаха да се борят за трейдърите (2022-2023 г.), повечето направиха роялтитата по избор или ги свалиха до символичен минимум. Има стандарти, които ги налагат на ниво контракт (примерно programmable NFTs на Solana), но те ограничават къде може да се търгува NFT-то.

Затова като купувач не разчитай, че „роялтитата ще финансират проекта“, понеже при много колекции този приход почти изчезна.

Не всичко е картинка

NFT-то е просто доказателство, че точно този уникален запис е твой. Затова се ползва и за:

• Достъп - членство в общност, пропуск за събития, достъп до софтуер или съдържание
• Билети и сертификати - включително POAP-ове, които доказват, че си присъствал някъде
• Домейни - ENS имената (.eth) са NFT
• Финансови позиции - ликвидните позиции в Uniswap v3 са NFT-та, а какво представляват, виж в DEX-овете и суаповете
• Игрови предмети, музика, физически продукти с дигитален сертификат за собственост

Има и обратното - много NFT-та не ти дават нищо освен самия токен, чиста спекулация без никакво utility. Това не е проблем, стига да знаеш какво от двете купуваш, преди да платиш.

Какво не купуваш

По подразбиране купуваш токена, а не авторските права върху картинката. Какво можеш да правиш с арта (търговски права, CC0, тоест свободно за всички, или нищо) зависи от лиценза на конкретната колекция. Ако това има значение за теб, прочети го.

Не купуваш и гаранция, че някой ще поиска да го купи от теб после. Как да прецениш търсенето и кой стои зад една колекция, е описано в проучването на колекции.

Така че при всяко NFT гледай контракта, къде стои файлът и в какъв wallet го държиш - ако едно от тези неща е слабо, цялото NFT е изложено на риск.